Съдържание
Как избрахме хотел Севастократор в Арбанаси
Ако вече сте прочели мнението ни за престоя ни в Златоград, сте разбрали, че най-вероятно въобще не сме имали възможност да проучим и изберем къде да отседнем. За останалите давам малко предистория. Трябваше да останем три нощувки в Пачиловата къща в Златоград, но тъй като къщата въобще не отговаряше на нашите представи, отменихме следващите две нощувки.
Тъй като беше 06 май (в разгара на почивните дни) опциите ни за избор не бяха големи, защото масово хората бяха отишли някъде и хотелите бяха пълни. Когато взехме твърдо решение, че се махаме от Златоград, Вальо предложи да отидем в Арбанаси, много любимо наше място. Въпреки, че Девин, дори Велинград, ни бяха доста по-близки дестинации, ние решихме да пропътуваме над 280 км, за да се докоснем до магията на Велико Търново и околността.
Затова погледнахме в Booking дали случайно има някъде нещо останало свободно и с изненада видяхме, че има места в хотел Севастократор. При предишни наши посещения на селото сме виждали хотела, който е от големите в Арбанаси и ни се е струвал добре. Имаше свободна стая с изглед към Велико Търново, за която наистина си струва да доплатиш, и така запазихме две нощувки със закуски, които ни излязоха 238 лв в делукс стая.
Нямаше нужда от предплащане, защото беше за следващия ден.
Може да го намерите тук:
Първи впечатления от парк хотел Севастократор
Тръгнахме рано сутринта от Златоград и в 10:30 вече пиехме кафе на пясък в Етъра, когато телефонът ми звънна. Беше рецепцията на хотела, които искаха да се уверят, че всичко е наред с нашето пътуване и кога се очаква да пристигнем, което беше доста приятно. Малко са хотелите, които го правят за жалост.
Пристигнахме в хотела малко по-рано от 14 ч. Паркирахме колата на свободно място, което видяхме на около 100 м от входа за рецепция и предвидливо решихме да не сваляме багажа още. Тъй като стаята ни не беше готова още, решихме да обядваме в ресторанта.
Ресторантът в хотел Севастократор
Обядът беше в разгара си. Намерихме трудно свободна маса, която да е на сянка, защото слънцето беше силно и щяхме да изгорим. Направи ни впечатление, че няма много сервитьори, затова търпеливо изчакахме да ни обслужат. Хапнахме пилешка супа, която беше добре сготвена (но нищо кой знае какво), пърленка, която беше вкусна и не беше полуфабрикат, както и по един десерт. Пробвайте кюнефето, което наистина е много вкусно, пък и е различен десерт. Като цяло ресторантът е ок, менюто не е много голямо, което от една страна стеснява избора, но пък от друга страна се предполага, че храната е по-прясна и качествена. Ресторантът е позициониран с прекрасен изглед към Велико Търново.
Стаята в хотел Севастократор
След като се наобядвахме се върнахме до рецепцията, където ни направи добро впечатление, че едната рецепционистка ни съпроводи до стаята, която се намираше в един от страничните блокове, близо до ресторанта. Стана ясно, че сме паркирали доста далеч от там и тя ни показа, че можем да спрем колата почти на входа за ресторанта, така че я преместихме.
Тъй като хотелът е разположен терасовидно, се наложи да носим багажа по стълби, които няма как да бъдат избегнати, докато се стигне до входа за блока, в който беше стаята ни. Но като искаш гледка, така е.
И така за стаята: беше достатъчно голяма, с тераса и разбира се гледка към Велико Търново. На терасата имаше масичка и столчета, както и сушилник.
Имаше хладилник, който беше чисто празен, което не ни допадна, тъй като пием доста вода. Въпреки че имаше меню за минибара, не бяха оставили поне вода да има. Така на следващата вечер, тъй като бяхме забравили да си купим, а лобито вече беше затворило (към 22 ч.) Вальо се наложи да обиколи половината хотел, за да влезе накрая в ресторанта по джапанки докато хората вечерят, официално облечени на фона на музика, пускана от DJ, за да купи няколко малки води.
Банята в стаята
Тук се натъкнахме на леко недоглеждане от страна на камериерките, тъй като в мивката имаше останал къс черен косъм, който няма как да е от нас (руса коса и 1 номер подстрижка).
Интересно решение беше душ кабината. За първи път виждаме такова изпълнение: беше с PVC врата, като отделна кабинка. Това не е за клаустрофобични хора. Душ слушалките не бяха добри: от онези с много тънки струи, които пръскат буквално на всички страни и не можеш да се измиеш лесно и бързо. Не беше развалена, такива бяха и в СПА центъра.
SPA центърът на хотел Севастократор Арбанаси
На втория ден решихме да посетим СПА центъра. В стаята нямаше халати, затова отидохме да питаме на рецепция как стои въпросът с тях. Оказа се, че се взимат от рецепцията, за което продължавам да не намирам логика и тъй като беше следобед – вече нямаше никакви. Все пак след разговор с камериерка, рецепционистката помоли да изчакаме 2 минути, защото тъкмо са дошли изпраните и ще ни дадат. Почакахме малко повече и получихме халати в чували за боклук. Моят беше малко скъсан на джоба, така че беше рисково да слагам в него каквото и да е.
Хубавото е, че имаше топла връзка между нашия блок и SPA центъра.
Външният басейн беше пълен, но никой не се къпеше в него, не беше достатъчно топло, но в летните месеци би било прекрасно, тъй като е разположен на тераса с изглед към Велико Търново.
За жалост вътрешен басейн нямаше, само едно малко джакузи в отделна стая в Wellness центъра (беше с плътни стени, без гледка), което не можахме да снимаме, тъй като имаше хора, а беше тясно.
Още в релакс зоната имаше:
- Парна баня;
- Лакониум (стая с топли легла);
- Инфрачервена сауна;
- Финландска сауна.
Като цяло СПА-то не беше много голямо на фона на големината на хотела. Тъй като времето беше подходящо за разходки, не беше толкова пълно, но ако вали дъжд например, предполагаме, че става доста трудно да се добереш до него.
Ако искаш допълнителна кърпа, с която например да влезеш в сауната, трябва да си я носиш от стаята и съответно после да няма с какво да се подсушиш след душ.
Хареса ни, че имаше диспенсър с минерална вода в зоната.
Други впечатления от хотел Севастократор в Арбанаси
- Имаше достатъчно места за паркиране, защото има и подземен паркинг, освен местата за спиране отвън.
- За първи път ни се случва камериерката да изчисти единствено кошчетата в стаята, без да оправи леглото или друго.
- Имаше детски кът.
- Закуската беше сравнително добра – пицата, баницата и мекиците бяха много вкусни.
- Ако избереш обикновена стая, без гледка, не си заслужава много, че си там.
- Лоби барът отваряше в 10 ч. сутрин и ако си пил кафе на закуска в 8 ч. и искаш да изпиеш още едно след час и половина, трябва или отново да се върнеш в ресторанта, или да чакаш.
- Сервитьорите на закуска нямаха никакви униформи, а бяха облечени със собствени дрехи, кой както харесва, което затрудняваше да разбереш към кого можеш да се обърнеш.
