Къщи за гости

Пачилова къща Златоград – мнения и ревю

Как избрахме къщата

Пачилова къща

Миналата година изпуснахме празника на чевермето и надсвирването с гайди в град Златоград, но тази си го бяхме набелязали като дестинация. Тъй като разстоянието София – Златоград е над 300 км., то със сигурност не си заслужава да се отиде до там само за една нощувка, така че нещата се напаснаха след като планирахме отпуск, за да слеем почивните дни покрай Гергьовден.

Позакъсняхме с организацията и с огорчение видяхме, че в Booking няма свободни места за тези дати. Все пак решихме да потърсим допълнително места за настаняване и така попаднахме на сайта на Етнографски ареален комплекс „Златоград”. От там ни стана ясно, че местата за настаняване в стария град са обединени и даже се управляват от една рецепция. Тъй като имахме супер спомени от друг подобен културен резерват, а именно Боженци, веднага се насочихме към преглед на къщите, които предлагат настаняване, за да усетим повече автентичността.

Пачиловата къща ни допадна на снимките със своята архитектура, красивия двор и по-битовия стил, който е запазен. Обадихме се по телефона и стана ясно, че за избрания от нас период има пакетна цена за три нощувки за двама, включваща закуски, 2 празнични вечери и възможност за ползване на SPA центъра на хотел Александър, на стойност 500 лв. Направи ни впечатление, че независимо къде си се настанил от предлаганите хотели/къщи, цената беше еднаква. Супер звучеше, запазихме и предплатихме 30% капаро.

Първи впечатления от Етнографски ареален комплекс „Златоград” и Пачиловата къща

Тръгнахме рано, тъй като ни очакваше дълъг път с доста завои и пристигнахме в Златоград към 12 ч. Бяхме се чули предварително с рецепцията и те ни опътиха, че трябва да зададем хотел Александрови къщи, където ще се регистрираме. Е, навигацията на Google се обърка и ни закара до Александрови къщи, само че от другата страна на реката, през която можеше да се премине само пешеходно. 

Паркингът

Последва лудо въртене из тесните, препълнени с хора, улички с колата, докато се доберем до въпросния паркинг на хотела. И какво да видим: т.нар. “паркинг” всъщност беше обособено място за спиране за не повече от 20 коли, тип градски паркинг. Т.е. всеки гост на града би могъл да спре там, нямаше бариера или запазени места за настанените в комплекса. След още 15 минути обикаляне, чист късмет ни сполетя, че една кола от паркинга напусна и ние успяхме да паркираме. Това беше страшна недомислица, която ни подразни. Знаете, че по принцип гостите се настаняват след 14 ч., а беше почивен ден, съчетан с празник и градът беше пълен с посетители, дошли на разходка от сутринта. В този случай къде се очаква хората, които си плащат нощувки, да си оставят колите, пълни с багаж?

Докато чакаме да стане време за настаняване, решихме да хапнем в ресторанта на Александрови къщи. Явно улучихме точния момент, защото ни обслужиха сравнително бързо, за разлика от хората, които седнаха 30-40 минути след нас. Сач с броколи и грах не бях яла, не им се беше получило добре, някои зеленчуци бяха почти сурови. Определено се усещаше липсата на достатъчно персонал, защото сервитьорите видимо бяха претоварени, отговарящи едновременно за маси навън и маси вътре, в другия край на заведението.

Стана време за настаняване. На рецепция ни раздадоха талони – 3 x 2 за закуски и 2 x 2 за вечери и предложиха да ни заведат до къщата, но не се наложи, защото ние я бяхме намерили, докато се разхождаме, беше много близко до паркинга, от другата страна на улицата.

Дворът

Прекрачвайки прага на Пачиловата къща, влизаш в един прекрасно подреден двор, със зеленина и каменни пътечки. В едната част на двора има маса със столове и барбекю. Веднага ти привлича вниманието архитектурата на къщата, която е невероятна и нямаш търпение да влезеш и да разгледаш вътре. 

Пачилова къща

Пачилова къща

Пачилова къща

Стаята

Отворихме вратата и останахме разочаровани. Стаята беше изключително малка, мрачна и неуютна. Веднага, след като си направил крачка вътре, вляво се падаше леглото, което беше изключително малко, доближавайки се до персон и половина. Долният чаршаф беше скъсан и имаше останал нечий косъм. 

Пачилова къща стая

Пачиловата къща

Пачиловата къща

Пачиловата къща

Имаше още малък гардероб, бюро, фотьойл и един хладилник, на който определено не му беше мястото там. Избраното място за телевизора пък беше такова, че единствено можеш да го гледаш, седнал на фотьойла.

Най-хубавото в стаята беше автентичната камина, която обаче беше с декоративна функция, както и втория етаж.

Пачилова къща

Пачиловата къща

Пачиловата къща

Пачиловата къща

Пачиловата къща

Банята не беше ремонтирана скоро, с леко счупена душ кабина. Имаше кърпи, имаше и хлебарка. Я пак, да, имаше една малка хлебарка, която обаче не успяхме да снимаме, тъй като бързо се скри. Това ни взриви. Като цяло доста странно да се натъкнеш на хлебарка в къща, това не вещаеше нищо добро.

Пачиловата къща

Пачиловата къща

Останахме 5 минути в стаята и решихме, че няма какво да правим вътре и по-добре да излезем да се разхождаме. Обмислихме още ситуацията и взехме решение да напуснем преждевременно. След като пообиколихме града, стигнахме до извода, че три дни така или иначе ще са ни много тук, а ако искахме да излезем с колата, това означаваше да си съсипем нервите после, за да намерим място за паркиране отново. Уведомихме на рецепция, не сме правили скандали, не са и разпитвали. Разбира се, трябваше да доплатим. Тук малко ни прецакаха, което знаехме още, когато ни казаха сумата, но вече толкова искахме да се махнем, че не се съпротивихме. Ето нашите сметки, ако не сме прави (математиката не ни е в силата определено), ще се радваме да ни пишете 🙂

Бяхме платили капаро 30% от 500 лв, което беше 150 лв. Ако разделим сумата на три (три нощувки, от които ние щяхме да ползваме едната), това прави 166.66, т.е. трябваше да доплатим 17 лв, а ние доплатихме 34 (по 2). Беше доста интересно, защото рецепционистката при първото смятане ни обяви нещо още по-високо и след като я погледнахме въпросително, и пресметна втори път, излезе това. 

Други впечатления от Пачиловата къща

В късния следобед се върнахме в стаята, за да си починем. Тъкмо задрямахме и ни събудиха другите гости, които започнаха да се настаняват. Тъй като бяхме на първия етаж и то точно до барбекюто, се “насладихме” на музикална програма: компанията си носеха колона. Нямаше как да затворим прозорците, защото щяхме да се задушим и така сънят ни се размина. Не бяхме пресметнали този недостатък на къщите за гости с общ двор, когато не сме я резервирали цялата. Шансът да се озовеш сред голяма компания, дошли да се веселят и да не са на твоята вълна, е доста голям. Добре че поне музиката беше по вкуса ни 🙂

Ресторантът и празничната вечеря в хотел Александър 

Полагащата ни се празнична вечеря беше в ресторанта на хотел Александър. Бяхме посрещнати от хостеса, която ни настани на двойна маса с вече заредени напитки и салата. Храната и обстановката бяха чудесни.

Въпреки това, не беше напълно обмислена организацията на вечерята. Ок, решили са да не е блок маса, но е редно гостите, при настаняване, да бъдат уведомени какво е предвидено за вечеря и да се направят корекции на менюто при нужда. В случая аз не ям агнешко, каквото беше основното. Добре, че го предположих (все пак беше Гергьовден) и уведомих точно навреме сервитьорката, за да го заменят с пилешко.

Подготвената програма беше превъзходна. За доброто ни настроение имаше певец и певица, които наблегнаха на български шлагери, а черешката бяха група от трима гайдари, начело с Петър Янев, един певец и двама тъпанджии. Тези хора ни напълниха душата, наистина бяха много добри. Само заради това си струваше идването ни. Не очаквахме и толкова много песни да чуем, наистина богато участие. 

Петър Янев

Петър Янев

Петър Янев

Други впечатления от Етнографски ареален комплекс „Златоград” и Пачиловата къща

  1. Възглавниците бяха изключително неудобни.
  2. В къщите на отсрещния баир (наистина беше доста далече) се вихреше купон и до късно вечерта в целия Етнографски комплекс се чуваше много силно музиката, която варираше от сръбско, ретро чалга до Металика.
  3. Няма 24/7 рецепция и се наложи да оставим ключовете на бара в ресторанта на Александрови къщи натръгване, защото напуснахме в 06:30 сутринта.
  4. Вторият етаж на къщата беше много красив. Имаше общо голямо помещение с два къта за сядане. 
  5. В банята имаше единствено сапун.

Обобщено: не бихме се върнали на това място. Останахме доста разочаровани и от факта, че сме платили една и съща сума, каквато и другите гости, които са били в хотелите, а очевидно разликата в качеството е осезаемо. Ето защо взехме изключително правилното решение да освободим по-рано от предвиденото и да се окажем 4 часа по-късно в Арбанаси. А къде отседнахме там, очаквайте скоро в следващото ревю.

Back to top button